Направо към съдържанието

Кафяво прилепче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кафяво прилепче
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Прилепчета (Pipistrellus)
подрод:Pipistrellus
вид:Кафяво прилепче (P. pipistrellus)
Научно наименование
(Schreber, 1774)
Разпространение
Кафяво прилепче в Общомедия
[ редактиране ]

Кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Кафявото прилепче е най-дребният прилеп, срещащ се в Европа [3]. Дължината на тялото с главата е 32-49 mm, на опашката – 23-36 mm, а масата – 3,5-9,5 g. Ушите са съвсем малки, с дължина 7-12 mm, а крилата са тесни, с размах 200-230 mm. Козината е къса и гъста, по гърба е кафява до бледожълта, а на корема — по-светла. Ушите, лицето и летателните мембрани са тъмнокафяви. Младите екземпляри са по-тъмни и сивкави от възрастните.[4]

Разпространение и местообитания

[редактиране | редактиране на кода]

Кафявото прилепче е разпространено в Северозападна Африка, Европа и голяма част от Азия - от Мала Азия и Кавказ до Кашмир и Япония. В България се среща рядко, но на почти цялата територия на страната. Видът е най-характерен за зоната на широколистните гори. Живее на различни места, които често са свързани с човешките жилища. През деня за убежище му служат тавани и други укрити места, по-рядко в процепи и скални пукнатини.[4]

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

В някои райони са регистрирани значителни сезонни миграции на кафявите прилепчета. Например, има сведения за прилепи, прекарващи лятото в Украйна, а зимата — в България, на места, отдалечени едно от друго на около 1000 km. В същото време в съседни райони, като Централна Европа, далечни миграции не са наблюдавани. Мъжките живеят предимно поединично, а през лятото женските образуват размножителни колонии от по 20 до 100 екземпляра. Понякога през зимата се включват в големи колонии от хиляди екземпляри, включително смесени с други видове.[4]

При полет кафявите прилепчета се ориентират чрез ехолокация, като излъчват честотномодулирани сигнали с честота 42-49 kHz и 55 kHz. Хранят се главно с летящи насекоми с размери на тялото 1-12 mm, като обикновено 60-70% от тях са двукрили от подразред Nematocera.[4]

Кафявото прилепче излиза за храна първо в ранния сумрак, а после отново на разсъмване. В средата на годината ловува през цялата нощ. Понякога лети и през деня. Плячката си намира по сгради, дървета, стени, алеи и водоеми. Понякога кръжи около светнати лампи. Полетът е стремителен, често съпроводен от плясък на криле.

Копулацията при кафявото прилепче протича през есента, по-рядко през пролетта. През юни-юли женските раждат едно или по-рядко две малки, които достигат полова зрялост след една година.[4]

  1. Pipistrellus pipistrellus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Кафяво прилепче. Посетен на 2022-03-28
  3. Pipistrellus pipistrellus - Science for Nature Foundation
  4. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 258-262.